Job 32

Речи на Елиуй

( 32:1-37:24 )

Въведение

1 Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав, 2 разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога, 3 а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов. 4 Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него. 5 Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.

Негодуванието на Елиуй

6 Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания. 7 ^a Аз си казвах: „Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.“ 8 Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява. 9 Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците. 10 Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.

11 Ето чаках вашите думи, вслушвах се в умните ви мисли, докато търсехте точни думи. 12 С внимание ви проследявах и ето никой не се противопостави на Йов и никой от вас не отговори на думите му. 13 Не казвайте: „Намерихме мъдростта: нека Бог го опровергае, а не човек.“ 14 Ако той би отправил думите си към мене, не щях да му отговоря с вашите думи.

15 Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им. 16 Трябва ли да чакам, понеже те не говорят, стоят и повече не отговарят? 17 Ще отговоря и аз от своя страна. Така и аз ще изявя това, което зная, 18 понеже съм пълен с мисли и Божият дух у мене напира. 19 Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове. 20 Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря. 21 Няма да гледам на лице и никого няма да лаская, 22 защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“